Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си:
- Прати ми счетоводителя при мен.
- На обяд е. Вече е двандесет и половина.
- Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!
Брей с голямо намигане се приема този прием. Зам. областния управител в началото весело смига на Петя Пампорова , а малко по-късно пък женицата седяща отдясно на Областния управител придружава безсмисления си отговор на важен въпрос на Никола Момчилов пак с усмивка и намигване .
Коментари (1)