Говорят си две блондинки: — Мими, а ти знаеш ли защо рибите мълчат? — ??? — Ами вкарай си главата в аквариума и опитай да кажеш нещо!

Трима приятели загиват при катастрофа. Естествено попадат на интервю със Свети Петър. Той ги огледал, видял, че са тъжни и решил да ги поободри: — Ей, момчета, я си представете вашето погребение, лежите си в гроба, такива едни нагласени, тържествени, около вас цялото семейство, приятелите. Какво бихте искали да кажат те за вас? Първият: — Ами, добре би било, да кажат – „Той беше добър човек, прекрасен родител, добър доктор, спаси много хора и остави следа в медицината.“ Вторият: — Аз пък бих искал, да кажат – „Той беше великолепен учител, остави трайна следа в душите на подрастващото поколение. Добър мъж, баща и приятел… “ Третият: — Аз пък бих искал всички в един глас да се развикат: „Гледaй, гледай, той мърда!!!“

На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали: — Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим. — Добре. Става! Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите. — Какво е това мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Не позна! – и й се изредили всички. — Какво е това мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Пак не позна! – и пак минали всички. Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули: — Моля те, кажи калинка! — Слон!

Двама пияници искали да отидат до съседното село, за да си довършат „партията“. Видяли едно такси и попитали шофьора колко ще им вземе до там, таксиджията отговорил, че за 15 лева ще ги закара. Пияниците казали: — Амии… ние имаме само 10 лева.. — Еее, момчета какво да направя, и аз трябва хляб да ям все пак! — Е, че върви яж, ние ще те изчакаме!

Един човек корабокруширал на остров с туземци.Те го хванали и го завързали. На следващия ден го питат: — Унга-Бунга или смърт. На оня не му се умирало и избрал Унга-Бунга. Всички тоземци го оправили. На следващият ден пак същото. Корабокрушенеца пак избрал Унга-Бунга. На третия ден пак го питат: — Унга-Бунга или смърт. Оня не издържал и казал: — Смърт. — Ура, Унга-Бунга до смърт!

Един се прибира у дома мрачен. — Какво има? – пита жена му. — Предсказаха ми, че тази вечер точно в 12 часа смъртта ще дойде да ме вземе от бирарията. — Ти вземи, че се дегизирай – посъветвала го жената. – Облечи други дрехи, обръсни си мустаците, даже за по- сигурно – и косата, тя няма да те познае! Човекът послушал. Обръснал се, Облякъл други дрехи и отишъл в бирарията. По едно време – гледа – влиза смъртта. Огледала се насам-натам, пък си рекла: — Ако тоя чук, дето го търся, не дойде до 12, ще прибера оня, плешивия до бара.

Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение: — Какво си облякъл бе, Трифоне???

Отишъл студент на изпит по електротехника. Пита го професора : — Колко лампи има в залата ? Студента ги преброил и казал : — 20. Професора се засмял , отворил чекмеджето и там имало още една лампа … … след 3 месеца на поправката — Колко лампи има в залата ? — 21 Професора се засмял , отворил чекмеджето и там нямало нищо. — Лампите са 20 казал професора. — Не 21 са – казал студента и извадил една лампа от джоба си…

Полицай спира циганин с каруца на път на който е забранено да се излиза с каруци… — Слизай, сега ще се глобяваме! — Как бе старши, само за 50 метра съм и после отбивам. — Слизай кат’ти казвам. — Аве старши, дай да видим, нещо да измислим… ей тука в каруцата квот’си намериш – твое е! Само ме пусни. Без да се налага дълго убеждаване полицая се разравя из каруцата и след малко вади буркан с бяла течност в него. — Какво е това? — Мляко от кокос. Не е туй за тебе… ами, я ти друго си потърси. — Ха, таман съм жаден. Давай го тука и бегай. — Абе… — Бегай!!! — Ама, старши… — БЕГАЙ! Отваря буркана и почва да гълта жадно. Циганина: — Дий, Кокосееееее, дий!!!

След двадесет години брак мъж и жена заминават на Бахамите. От агенцията ги питат: — Какво ще желаете? — А какво ще ни предложите? – пита мъжът. — Кораб с луксозни каюти със спални, отделни санитарни възли, баните са с джакузи има и сауна, както и самостоятелен солариум. — Добре, съгласни сме. — В една каюта ли да ви сложим или искате отделни каюти. — Отделни кораби, ако обичате! – казал мъжът.

Шеф казва на своя работник Бай Колю да се подготви добре, защото утре ще идва Първанов. Той се приготвил добре. Идва Първанов и започва да се прегръща и здрависва с Бай Колю. На другия ден началникът казва на Бай Колю пак да се подготви добре, защото щв идва президента на Русия Медведев. Бай Колю се подготвя. Идва Медведев и започва да се прегръща и здрависва с Бай Колю. На другия ден шефа казъл на Бай Колю че ще го земе с него на посещение при папата. Отиват при папата и застават в центъра на площада. Папата: — Това там Бай Колю ли е? Да се качи при мен. Качил се Бай Колю говорил, говорил с папата и като слязъл видял шефа си в бесъзнание. След 2 месеца шефа се оправил и казва на Бай Колю: — Че познаваш Първанов – приех го, че познаваш Медведев – приех го, че познаваш папата – приех го, но неможах да издържа когато един японски журналист ме попита: ”Кой е този горе до Бай Колю?”.

Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости. Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си. Приятелят много учуден от ситуацията пита: — Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна? — Не, нищо подобно. Питай я ако искаш… Гостът съответно попитал: — Защо е цялата тази любезност? — Ами как да кажа… – започнала тъщата – … отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно – нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно – извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана… — Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си. — Ами аз вече имам два жълти картона…

- Една жена игнорирам вече два месеца, а тя все пише или звъни, не спира! — Що я игнорираш, не те ли кефи? — Мъжът й не ми се кефи!

Умрял един човек и цъфнал пред вратата на Рая. Наредил се той на опашката и като стигнал до Свети Петър оня отворил тефтера да провери става ли за рая или не. — Ти момче не си за рая. Ей тука пише, че си спал с балдъзата, с тъщата, а даже и с тъста си… — Чакай, чакай Свети Петре, ще ти обясня какво стана.. Седя си аз един ден в къщи, жената я няма, и идва балдъзата. Седна тя при мене разприказвахме се и аз я изчуках. Да ама по едно време влиза и тъщата. Първо се развика ама после се разприказвахме и нея изчуках. Не щеш ли и тъста се прибра. И той първо се развика ама после се разприказвахме… . В това време Свети Петър го прекъснал: — Добре бе, добре аре влизай в Рая, че нещо много се разприказвахме нещо… .

- Цяла година жена ми не разговаря с мен, само заради една-единствена дума, която и казах в момент, когато се бях разгорещил. — Слушай, бъди приятел – кажи ми тази дума !

Четвъртък пих, петък – пих, събота също пих, а неделята спах, но сънувах, че пия!

- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х@й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „ А на х@я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката за по география за чий х@й е дошла? — И аз попитах същото!

Доктор към медицинската сестра: — Ще го лекуваме или да живее?

Държавен чиновник към посетител: — Аз все ви казвам „Елате утре!“, а вие все ми идвате днес!

Върви програмист със сина си в зоопарка. Като стигнали до пингвините детето казало: — Тате, тате, виж – линукси!