Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски: - Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична. Оболенски: - Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси? - Не. - Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат. Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб: - Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси? Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата! - Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите? - Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка…

Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина и им казал: - Искам всеки да ме впечатли с нещо, за което не съм чувал, иначе ще го изям. Американецът казал: - САЩ - Статуята на Свободата, Лас Вегас... Змеят изсъскал злобно: - Мен ли се опитваш да впечатлиш с някакви си сгради, бе?! - и го изял. Французинът започнал: - Франция - Париж, любов, съвършенство, красота... Змеят изсъскал още по-злобно: - Мен ли се опитваш да впечатлиш с някаква романтика, бе?! - и него изял. Дошло ред на българина и той казал: - Аз живея в една малка, нескопосана, недодялана, незабележима, невзрачна държава. Никой, никога не е чувал за нея. - Къде е тая държава? Как се казва? - попитал змеят. - Ами тя е на Балканския полуостров и се казва България... - отговорил българинът. - Аааааа, верно ли ве луд... - изненадал се приятно змеят. - Да, бе, знам я. България, София, дъщеря ми учи в Техническия!

Търговски представител на голяма компютърна компания от Западното крайбрежие демонстрирал последния модел на голямо изложение. Той се похвалил, че какъвто и въпрос му да зададат, компютърът ще отговори вярно. Докато всички задавали на компютъра въпроси за математически проблеми и обиколката на Земята, един чешит решил да се изтъкне, като попитал: - Къде е баща ми? След минута получил разпечатка: - "Баща ти работи в един бар в Чикаго". - Ха! - възкликнал чешитът. - Този непогрешим компютър сбърка. Баща ми е мъртъв. Търговският представител не искал да се изложи, затова предложил: - Може би, ако поставите въпроса по друг начин, компютърът ще ви разбере. Затова чешитът променил въпроса на „Къде е съпругът на майка ми?" и зачакал отговор. След минута получил разпечатка: „Съпругът на майка ти е мъртъв. Но баща ти още работи в един бар в Чикаго".

В психиатричен център си говорят двама психиатри: - Охх, малко почивка, че тия мойте направо са неудържими... - Хах, така ли?!?! Ела да видиш мойте какви са послушни. Влизат те в една стая и там група луди се хванали на влакче и обикалят стаята "Пуф-паф, пуф-паф" и вече отговорния психиатър за тях вика: - Много са послушни така по цял ден. - Аууу да, а как издържаш по цял ден на тоя шум!??! И другия му отговаря: - Абе то със шума се свиква, ама ти я сажди са голяма напаст...

Звъни се вратата. Отварям, стои младеж и казва: - Добър ден! Аз съм от Свидетелите на Йехова и бих искал да поговоря с вас. - Добре, заповядайте! - казвам аз. Той влезе, но нещо почна да се върти объркано. - И така, за какво искате да поговорите с мен? - питам. - Не знам, - отговаря той смутено, - Никога не бях стигал толкова далеч...

Лежи една жена в реанимацията, почти умира… Внезапно чува глас небесен: - Давам ти още 10 години живот! Скочила жената от леглото и бегом към пластичния хирург. Направила си ринопластика, повдигане на лицето, блефаропластика, липосукция, всичко каквото се сетила! Наканила се тези десет години да ги изживее с кеф. Тъкмо излиза от клиниката и - БАМ, един камион я размазва. Душата на жената отлита и шепне: - Господи, ама как така? Ти ми обеща още 10 години да живея! Глас свише: - Извинявай, не те познах!

Баща и син отишли за риба. Ама нещо рибата не кълвяла на червеите и бащата почнал да се нервира. По едно време питал сина: - Къде са бисквитите дето ти ги даде майка ти, да пробваме с тях - може на тях да кълве. - Аз... тате, изядох ги... Минало още малко време, рибата все така не кълвяла, и бащата попитал: - Дай малко салам от сандвичите дето майка ти ги приготви. - Съжалявам тате, ама... и тях ги изядох... Примирил се бащата и продължил да хвърля на червеи. Но минали само няколко минути, след което бащата просто не издържал и рекъл: - Синко, я вземи да изядеш поне и червеите и да си ходим...

Поздрав за Пена - диабета .. с песента "Бонбони" Гошо - куция .. с песента "спри ме" Иво - кривогледия .. с песента "палаво око" Пешо - затворника .. с песента "четири стени" Мишо - паркинсона .. с песента "те карам да вибрирраш" Дими - двуличния .. с песента "моето друго аз" Пешо - лъжеца .. с песента "кажи честно" Марийка - вдовицата .. с песента "след раздялата" Дими - миризливия .. с песента "стои далече" Дидо - дебелия .. с песента "тяло пречиш ми" грозната Бети .. с песента "умна и красива" Иван куция .. с песента "към тебе тичам" Гошо - немия .. с песента "така ми говори" Жоро-байпаса .. с песента "Ти нямаш сърце" Иван - астмата .. с песента "Дишай"

Калтенбрунер попълва служебни характеристики… Пита стоящия пред него офицер от СС: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 64, хер оберщурмфюрер! К: - А защо не 46? О: - Защото така ми харесва, хер оберщурмфюрер! Калтенбрунер записва: "Характер твърд, нордически…" Влиза следващ офицер, въпросът е същият: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 32, хер оберщурмфюрер! К: - А защо не 23? О: - Щом заповядвате, хер оберщурмфюрер! Калтенбрунер записва: "Характер близък до нордическия…" Влиза следващ офицер. Без да вдигне глава от формуляра, Калтенбрунер пита: К: - Кажете двуцифрено число? О: - 99! К: - А защо не… А-а-а! Това сте вие, Щирлиц!

Блондинка и брюнетка гледат филм. Главният герой е на прозореца и иска да се самоубие. И тогава брюнетката казва: - Айде да се обжаложим за 20 лева, че ще скочи. - Добре, а аз се обзалагам че няма да скочи - казва блондинката. След 5 минути главния герой скача. Блондинката подава парите на брюнетката, а тя и казва: - Не мога да ти взема парите аз съм гледала този филм и преди. Тогава блондито отговаря: - То и аз съм го гледала преди, но мислех, че няма да скочи отново! ...

Решила учителката да покаже на децата вредното влияние на алкохола. Събрала ги в класната стая и взела в една ръка купичка пълна с водка, а в другата един червей. Топнала тя червея във водката, а той се сгърчил и умрял. - Е, какво ви говори това, деца? - попитала тя. Вдига Иванчо ръка: - Епа, който пие водка нема глисти! - отговорил Иванчо. Учителката възмутена, но твърдо решена да покаже на децата колко е вреден алкохола, решила да пробва още веднъж. Завела децата в един обор и сипала на една крава една кофа с водка и една с вода. Кравата разбира се започнала да пие от кофата с водата, а учителката още един път изпълнена с надежда попитала децата: - Е, виждате ли деца, дори кравата неиска да пие алкохол, това не ви ли говори нещо? Отново Иванчо вдига ръка и казва: - Кой не пие водка е говедо!

Един човек си постоил страхотна вила в една дива гора. Всичко било идеално, само дето имало много мечки. Принудил се той да извика специализираната служба за борба с мечките. Пристига някакъв мъж, нисък, дебел, мъкне една голяма пушка и дърпа след себе си едно мърляво, малко кутре. Собственика на къщата пита: - Какво е това, бе? - А, т’ва е Зефирчо, куче за лов на мечки! Зачудил се човека, ама какво да прави, тръгнали към гората. Приближават се до едно голямо дърво и ловеца казва: - Значи, сега аз се качвам на дървото и подплашвам мечката, когато тя падне на земята, Зефирчо я изяжда. Ясно? - Ясно! - Някакви въпроси? - Мммм, абе, ... след като Зефирчо ще яде мечката, за какво ти е пушката бе? - Ааа, пушката остава при тебе. Щото ако вместо мечката, падна аз, ти трябва веднага да застреляш Зефирчо!

Една блондинка имала проблеми с пари, затова решила да отвлече дете и да поиска откуп. Отишла в най-близкия парк, грабнала едно малко момченце, завела го зад едно дърво и написла на една бележка. Отвлякох Ви детето. Съжелявам, че трябваще да го направя, но ми трябват парите. Оставете $10,000 в обикновена торбичка зад големия дъб в парка, в 7:00 часa сутринта. Подписано, Блондинката. Закачила бележката на якето на малкото момченце и му казала да се прибира веднага вкъщи. На следващата сутрин, блондиката се върнала в парка и намерила $10,000 долара в торбичка зад голямото дъбово дърво, както в нарежданията й. Вътре в торбичката имало бележка: Ето ти парите. Немога да повярвам, че една блондинка би сторила такова нещо на друга.

Събрали се трима стари приятели да се почерпят - митничар, данъчен и инспектор ХЕИ. Късно вечерта сервитьорът им носи сметката - 200 лв. Данъчният: - Абе добре, ама дали касовият апарат работи... Сервитьорът бяга при шефа и оня му казал: - Намали им цената, че да си ходят. Отива сервитьора при компанията: - Извенете, сбъркал съм, 100 лв. е сметката. Инспектора от ХЕИ: - Добре, амо ако вляза в кухнята, кой знае какви буклуци ще намеря... Пак бяга сервитьора при шефа, а той му се скарал, че не е намалил повече сметката. Сервитьора отново отива при компанията: - Абе пак грешка, 50 лева е. А митничарят казал: - 50, 50, добре давай ги и да си ходим!

Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!

Един депутат излязъл на лов в балкана, обаче се спуснала мъгла и той се изгубил. Лутал се той насам - натам и срещнал един пастир със стадото си и го попитал: - Извинете, бихте ли ми посочили пътя към хижата? - Може, обаче ако позволиш да те опъна един път отзад. - Ааа, ти, луд ли си бе? Ти знаеш ли кой съм аз? По - скоро ще замръзна тук в планината, но не давам! - Е, твоя воля - казал пастирът и тръгнал. Депутатът тръгнал сам да търси пътя, но като се поотдалечил малко, поразмислил и си казал: - Абе, я да се върна аз при пастира. Ще ме наебе един път и какво толкова, поне ще остана жив. Върнал се той при пастира и се споразумели. Правили те каквото правили и пастира му показал пътя кам хижата. На другия ден депутатът се събудил, побутнал жена си и я попитал: - Мило, я погледни през прозореца навън, има ли мъгла? Тя погледнала и му отвърнала: - Да, мило, има и то доста гъста. А депутатът отвърнал: - Ех и днес ще изгорят доста ловджийски дупета...

Върви си заека през гората, а насреща му се задава някакво много странно животно. - Какво си ти ? - попитал заекът - Аз съм слонокоз. - отговорило животното - Как така слонокоз ? - попитал заека А животното отговорило: - Ми ... така - срещнали се слона и козата, харесали се, станала заварката и аз съм резултата. - Ми ок. - съгласил се заека и продължил по пътя си. Повървял още малко а насреща му още по - странно животно .Заекът го попитал : - Ти какво си ? - Аз съм мечкопор . - отговорило животното - Е как така мечкопор ? - полюбопитствал заека А животното отговорило: - Ми така - срещнали се мечката и пора, много се харесали, станала заварката и аз съм резултата . Заека кимнал и продължил нататък. По едно време усетил как нещо жужи над него. Обърнал се и видял една муха : - А ти какво си ? - попитал заека - Аз съм конска муха . - отговорило животното А заека извикал: - Абе я стига се ебавайте с мен уе !

Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал: - На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.

Репортер: "Паднала е част от фасадата на жилищната сграда и само по случайност няма уцелели!" Радиореклама: "Нашата работа вече е опечена, опечете си и вашата!" Футболен коментатор: "Топката се движи ниско по тревата и състезателя я спасява с гърди!" Прогноза за времето: "В източните райони дъждът продължава да спира!" Надпис на микробус: "Денонощно погребално бюро. За постоянни клиенти - отстъпки!" Коментар на спортен журналист: "От този завой по-обратен няма!" Обява във вестника: "Търсят се младежи за сандвичи!" Надпис в ХЕИ: "Отрова за населението ще се раздава следобед!" Спортен коментатор: "И както виждате на светло синьото табло което не работи..." Реплика в чата: "Само мъже и жени сме се събрали тука!" "Поздрав за всияки мои родители!" "Събранбието ще се проведе в 21,00 ч сутринта!"

Мъж прави ремонт вкъщи. Стигнал до тоалетната и решил да боядиса дъската на тоалетната чиния. След приключване на работата той отива да пийне една бира. В това време жена му се прибира от работа и бързо влиза в тоалетната. Сяда на дъската и естествено залепва за нея. Мъжът се прибира след известно време и вижда печалната картинка. Решават да отидат на лекар. Поради понятни причини, жената не може да си облече нищо и мъжът я намята с палтото си. Влизат двамата в лекарския кабинет, мъжът обръща жената с гръб към лекаря, повдига палтото нагоре и пита: - Докторе, виждали ли сте подобно нещо? Докторът: - Ами, най-общо казано, да, даже много пъти съм виждал.....Но чак пък в рамка...