Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: - Какво стана, защо си оклюмал? - Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: - Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: - Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: - Какво стана, да не би да те приеха? - Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко - все тая и ме приеха.

Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал: - На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.

Позната история - по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: - Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: - Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? - Два часа Сибир ми стигат…

След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия - не го приели. Съседите му го питат: - Какво стана? - Заставам пред комисията, а председателят ме пита - ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам - да… И не ме приеха. - А защо не каза "не"? - Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита…

1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: - И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?

Тодор Живков, Елвис Пресли и Роналд Рейгън летели със самолет над Дивия Запад. Станала авария, самолетът се разбил, но тримата оцелели. За нещастие, обаче,ги погнали индианци. Бягали нашите напред, а индианците след тях. Рейгън извадил лист и химикалка и написал: "Пощадете ни и ще ви направя конгресмени" и хвърлил бележката зад гръба си. Индианците я прочели, скъсали и продължили да ги гонят. Елвис извадил лист и писалка и написал: "Смилете се над нас и ще ви направя любимци на цяла Америка". Но индианците не се смилили. Тогава Тато измъкнал някакво листо, написал бързо нещо и го хвърлил зад себе си. Индианците го прочели и панически хукнали в обратна посока. На листа пишело: "Ние отиваме към комунизма, а вие?"

Личният бръснар на Брежнев винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми, и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Брежнев го попитал: - Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша? - Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.

Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: - Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: - Сакам да питам дека е житото? Настава смут - крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… - Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: - Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?

СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: - Ало, КГБ ли е? - Да. - Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. - Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? - Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи

По съветско време един руснак решил да се избудалка с КГБ. Звъннал от уличен автомат: - Ало, КГБ ли е? - Да. - Лошо работите, другари, лошо… След един час пак решил да си направи майтап. Пак звъннал: - Ало, КГБ ли е? Отзад някакъв здравеняк го тупа по рамото: - Да, КГБ e. Както можем, така работим…

Тодор Живков и Роналд Рейгън се хванали на бас в коя страна хората пият повече алкохол. Влиза Рейгън е един бар и гледа всички пияни и ги разстрелял. Влиза във втори - пак всички пияни и пак ги изпозастрелял. В трети - пак положението същото. После отишли в Америка. Влизат в един бар, ама никой не бил пиян. Влизат във втори - пак никой. Трети - никой. Тодор Живков много се ядосал, ама решили да влязат в още един. Гледат всички пияни и Живков щастлив застрелял всички. На другия ден във вестниците пишело: "Един плешив терорист разстреля българското посолство в САЩ…"

По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. - Ауу, какъв дъжд вали - казва единият. - Абе, остави ги… да правят каквото искат - отговаря другият.

Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз - гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. - Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? - Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…