Зима. Студ. Войскова част. - Редник Иванов, какво е времето навън? - Не мога да знам, годподин старшина. - Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. - Ама той само над нулата показва… - Абе, мамка ти, обърни го наопаки!

Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...

Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. - Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? - Сержант Петров. - Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. - Кой отговаря за чистотата в столовата? - Сержант Петров. - Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. - Браво сержант. Обявавам ти благодарност! - Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. - Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала: - Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…

При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…

Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: - Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? - Автомат! - отговорил войника. - Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? - Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл. - Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. - Е не знам! - Това е жаба. - Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.

Старшина строява ротата и казва: - Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… - Алуминий. - чува се глас от строя. - Кой се обади? - пита старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! - Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя - Кой се обади? - пита пак старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…

Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. - Ооо, дядо, как си? - Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? - Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески. - Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? - Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. - Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… - А, ами че тя кога умря, бе дядо? - Ами, в тоалетната беше…

Стефчо копае трап. - Отлично, трудовак! - Ще се старая, г-н фелдфебел! - Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: - Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: - За Вас, г-н командир!

Инструкция в израелска казарма: “Бъди бдителен! Човек, който върви по улицата и постоянно се озърта, е арабски терорист! Човек, който върви по улицата и гледа право напред, е хладнокръвен арабски терорист! Човек, който върви по улицата и гледа в небето, е арабски терорист-фанатик! Човек, който върви по улицата с наведена глава, е арабски терорист в депресия! Човек, който върви по улицата със затворени очи, е луд арабски терорист! Човек, който не върви по улицата, е болен на легло арабски терорист! Арабските терористи трябва да бъдат арестувани на място! В случай на опит за бягство, дайте предупредителен изстрел във въздуха, след което веднага предайте трупа за аутопсия.”

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва… Така се появили старшините.

След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: - Премерете ме от главата до петите! Мерят го - 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): - Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го - 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: - Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: - А, ама къде са топките?! - Във Виетнам! - невъзмутимо отговаря генералът.

Американски войник - синя каска - минал с коридор през България. След това докладва разузнавателни сведения на ЦРУ: "Нови сведения за българската армия: Имат граничари - смели! Матроси - мощни! Десантчици-обучени! Но имат един специален батальон - трудоваци! Такива зверове! - и оръжие не им дават..."

Офицер ругае войник: - Редник Иванов, снощи си се върнал в казармата наплюскан до козирката и отгоре на всичко си бутал крадена количка! - Тъй вярно! - Марш в ареста! - Тъй вярно! Но може би помните, че в тази количка бяхте вие!

Новабранец се жалва на началството: - Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали - панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас… - Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!

Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж. - Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел. - Сядай, моят нос отдавна вече не работи! След 2 - 3 километра дядото спрял колата и рекъл: - Слизай! - Ама нали носът ти не работи! - Да, ама ми се насълзяват очите!

След сражението изправят войник пред военен съд. - Защо избягахте от противника? - питат го. - Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! - В едната си ръка държах пушка, а в другата - граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага - да го ухапя ли?

Командирът на ротата нарежда на старшината: - За утре всички войници да си сменят ризите! - Това е невъзможно, господин капитан. - В армията няма невъзможни неща! - Но войниците имат само по една риза?! - Тогава, нека ги сменят помежду си - пак ще бъдат сменени

Къща,дворче, градинка. Внука пита: - Дядо, защо поливаш цветята с машинно масло? Нали ще увяхнат? - Остави цветята, гледай картечницата да не ръждяса.

Войник дежури на руска ядрена установка. По едно време задрямал и без да усети се облегнал на пулта. След малко запъхтян влиза командирът. Войникът сепнат козирува: - Господин генерал, разрешете да доложа: дежурството протича нормално… - Ти на това нормално ли му викаш бе, идиот с идиот! Ами Белгия къде е?!

Новобранец се оплаква на сержанта: - Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите - до лактите. Приличам на плашило! - Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!