Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: - Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? - Автомат! - отговорил войника. - Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? - Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл. - Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. - Е не знам! - Това е жаба. - Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.

Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...

Старшина строява ротата и казва: - Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… - Алуминий. - чува се глас от строя. - Кой се обади? - пита старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! - Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя - Кой се обади? - пита пак старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…

Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. - Ооо, дядо, как си? - Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? - Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески. - Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? - Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. - Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… - А, ами че тя кога умря, бе дядо? - Ами, в тоалетната беше…

Стефчо копае трап. - Отлично, трудовак! - Ще се старая, г-н фелдфебел! - Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: - Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: - За Вас, г-н командир!

Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: - Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…

В щатски армейски център назначили нов служител, който трябвало да разяснява на новобранците задълженията на правителството към тях, по-конкретно - да ги агитира да сключват застраховки "Живот" за военнослужещи. Скоро на командването направило впечатление, че количеството застраховки рязко нараства. Един офицер влязъл заедно с поредната рота новобранци в залата и седнал на последния ред. - Войници, - започнал разясненията си служителят, - оставям всичко на вашия свободен избор. Аз ще работя само с факти. Ако ви изпратят някъде и загинете при изпълнение на войнския си дълг, на семействата на сключилите застраховка "Живот" за военнослужещи държавата ще изплати 200 000 долара. Ако загинете без застраховка, наследниците ще получат от нея замо 6 000 долара обезщетение. А сега, разсъдете логично. Според вас, кого ще изпращат на най-опасните места?

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва… Така се появили старшините.

Американски войник - синя каска - минал с коридор през България. След това докладва разузнавателни сведения на ЦРУ: "Нови сведения за българската армия: Имат граничари - смели! Матроси - мощни! Десантчици-обучени! Но имат един специален батальон - трудоваци! Такива зверове! - и оръжие не им дават..."

Офицер ругае войник: - Редник Иванов, снощи си се върнал в казармата наплюскан до козирката и отгоре на всичко си бутал крадена количка! - Тъй вярно! - Марш в ареста! - Тъй вярно! Но може би помните, че в тази количка бяхте вие!

В поделението за проверка всичко се боядисва. Един редник не можал да стигне до горния край на ракетата. Повъртял се наоколо, но накрая хвърлил кофата с боята. Тя захлупила ракетата и я обляла с боя. В този момент минал старшината: - Какво е това? - Как какво - неутроноуловител. - отговорил боеца. - Знам че е неутроноуловител. Защо не е боядисан?

Новабранец се жалва на началството: - Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали - панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас… - Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!

Войник пише на родителите си: - Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми - пратете пари! Баща му отговаря: - Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.

След сражението изправят войник пред военен съд. - Защо избягахте от противника? - питат го. - Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! - В едната си ръка държах пушка, а в другата - граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага - да го ухапя ли?

Лекция във военната академия. Преподавателят диктува и едновременно с това записва на дъската: - Новият танк може да работи при плюс 50 и при минус 50 градуса по Целзий… В този момент се чува звънецът за междучасието. По време на почивката един от студентите дописва към -50 още една нула. Връща се полковникът и гледайки дъската, повтаря: - И така, новият танк работи при температури от плюс 50 до минус 500 градуса по Целзий… Студентът вдига ръка: - Другарю полковник, физиката не познава толкова ниски температури! - Няма значение! Този танк е секретен и физиката, още не го знае!

Къща,дворче, градинка. Внука пита: - Дядо, защо поливаш цветята с машинно масло? Нали ще увяхнат? - Остави цветята, гледай картечницата да не ръждяса.

Войник дежури на руска ядрена установка. По едно време задрямал и без да усети се облегнал на пулта. След малко запъхтян влиза командирът. Войникът сепнат козирува: - Господин генерал, разрешете да доложа: дежурството протича нормално… - Ти на това нормално ли му викаш бе, идиот с идиот! Ами Белгия къде е?!

Новобранец се оплаква на сержанта: - Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите - до лактите. Приличам на плашило! - Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!

На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: - Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.

Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява: - Онзи кратер вляво от мен виждате ли го? - Да. - Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно? - Да. - Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен? - Да. - Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси? Редник Иванов: - Разрешете да запитам. - Казвай, Иванов! - Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория? - Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!