30 °C
В една пуста местност стоят двама полицаи, никой не минава. Гледат в далечината се задава кола:
- А, сега тоя ще го одерем. Поне 10 лв. ще му вземем. - казва единия полицай на другия.
Спират колата и питат шофьора:
- Аптечка имаш ли?
- Имам - отговаря човека и я показва.
- А пожарогасител?
- Имам - отговаря пак човека и го показва.
Полицаите разбрали, че не могат да хванат човека в грешка и го питат:
- А касетофон имаш ли?
- Имам.
- Я пусни нещо.
Пуснал човека чалга и полицаите започнали да танцуват.
- Какво правите, бе? - попитал ги човека.
- Танцуваме за теб, зер дадеш 10 лева. - отговорили му те.
Професионални
7,281 прегледа
Следващ →
Още вицове
Мъдрият мъж никога не спори с жена си, просто я изчаква да започне да си противоречи сама.
Един шеф пита друг:
- Как така твоите служители никога не закъсняват?
- Много лесно: при мен работят 30 човека, а местата за паркиране са само 20.
- Тате, купи ми барабани!
- Иванчо, остави ми не мира, в работата си имам достатъчно шум и без барабани.
- Купи ми, тате! Ще свиря на тях само, когато спиш.
Красива девойка сяда на пейка в парка. Към нея се приближава клошар с бутилка в ръка:
- Ей маце, да те почерпя едно?
- Как смееш бе, нахал такъв?! Да не ти приличам на някоя никаквица?!
- Е, тогава какво правиш в моето легло, а?
Иванчо се оженил за Марийка, но като я чукал искал да стигне дъното на пичето й. Първата брачна нощ добре, втората пак, но на третата фал. Иванчо не можал да стигне дъното.
- Марийке, ще се развеждам с теб.
Марийка отишла при майка си и обяснила всичко. Майка й казала да сложи една ябълка. Марийка изпълнила заръката. Иванчо останал доволен. Тя станала и извадила ябълката и я измила. Иванчо станал сутринта и гладен изял ябълката. Било кризисно време и ябълкити били кът. Марийка се събудила и видяла, че ябълката я няма. Ревешката тя отишла при майка си.
- Мамо, пък Иванчо изяде ябълката.
Майкат я зауспокоявала:
- Оооо Марийке, той баща ти едно време по цели тикви ядеше.
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
