30 °C
В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал - тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
- Хвърли и другата, че да заспя спокйно!
Студентски
12,815 прегледа
Следващ →
Още вицове
Аврам среща стария си приятел Моше и му казва:
- Моше, искаш ли да купиш от мен на половин цена голяма партида панталони - последен писък на модата?
Чувайки "половин цена" и "последен писък на модата", Моше купува партидата без да се замисли, но след известно време забелязва, че всички панталони са само с един крачол. Пухтейки от възмущение, той притичва при Аврам и крещи:
- Какво си ми продал? Невъзможно е да се обуят!
- Моше, не забравяй, че ти ги продадох на половин цена!
- Ах, да, действително.
След няколко дни Моше среща Изи и със същия номер му продава цялата партида. После Изи я продава на Срули, Срули на Соломон, Соломон на Марк и т.н. Така панталоните в течение на две години преминават от един евреин в друг, докато един от тях - Яков - не решил да провери стоката преди да даде парите. Откривайки номера, Яков се възмущава:
- Самуил, какво ми предлагаш? Не стават за продажба!
- Как да не стават? За две години целият квартал забогатя от тях!
Полицай гони престъпник.
- Стой!!! - извиква полицая.
- Стой ти, мен ме гонят. - отвръща престъпника.
Отишъл Иванчо в първи клас и още на първия урок заявил на учителката:
- Г-жо Петрова, прекалено съм умен за първи клас! Преместете ме направо в трети!
Тя го води при директора и му предава молбата на Иванчо. Директора:
- Е добре! Хайде да го проверим! Колко е, Ваньо, 3 х 3?
- 9!
- Правилно! А колко е 6 х 6?
- 36!
- Точно така! Г-жа Петрова, мисля, че можем да го преместим в трети клас!
Г-жа Петрова:
- Нека проверя логичното му мислене! Какво е това, Ваньо, което кравата има
4, а аз 2?
- Крака!
Учителката:
- Хм, а това което ти имаш в панталоните, а аз не?
Слисания директор, даже не успял да си отвори устата, когато Ваньо отговорил:
- Джобове!
Учителката:
- Правилно, местим те в трети клас!
Директора:
- А аз мисля, г-жа Петрова, че можем направо го преместим в 5-ти клас, защото на последните два въпроса аз самия се обърках!
Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема.
Верният съпруг се отличава от неверния само по това, че понякога изпитва угризения на съвестта.
Смелостта с право се счита за първото от човешките качества, защото това е качеството, което гарантира всички останали. - Уинстън Чърчил
