30 °C
Лондон сити, Ню Йорк сити, Токио сити, София – гладни.
Разни
2,217 прегледа
Следващ →
Още вицове
Моряци корабокрушенци, плуват с лодката из океана вече много дни, гладни, жадни... По едно време до тях доплува бутилка. Отварят я, а в нея - дух. Казва им:
- Задето ме спасихте, ще ви изпълня едно желание.
- Искам морето да стане от бира! - викнал веднага единият.
- Добре, правя го бирено. - казал духът и изчезнал.
Гледат моряците - вярно, бира навсякъде. Вторият моряк обаче вика възмутено:
- Какво направи бе, идиот? Сега трябва да пикаем в лодката.
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?
Жизнен минимум - научно обоснован разчет, който е нужен на народа, за да си живее добре властта.
Жена се пуска по парапета на стълби, но имало забит пирон на парапета и тя се разпрала отдолу. Отива на лекак да я шият и той пита:
-С какъв размер да ви я зашия?
Тя се замислила, по това време минала една мед. сестра.
-Ами докторе направи ми я като на тази сестра.
-ААА, като искаш като на тази сестра, ще трябва да се пуснеш още веднъж по парапета!
Срещнами се двама.
- Вчера сложих да си легне в креватчето невероятно готино гадже - мечтателно казал единият
Вторият тъжно споделил:
- Пък на мен не ми върви. Падат ми се само дъртачки.
И грипните вируси се понесли по-нататък.
Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни. - Жан-Пол Сартр
