Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Колеги подарили за рождения ден на борец детски пъзел от 24 части. Една вечер след шест месеца, бореца дошъл щастлив на работа.
- Защо си така весел? - попитали го приятелите - да не си намерил заровеното от дядо ти злато?
- Още не съм намерил златото, - отговорил той - но най-после успях да подредя пъзела, който ми подарихте за рожденния ден и съм много горд.
- Ааа онзи ли! Че какво толкова има за гордеене?
- На кутията пишеше от три до шест години!