30 °C
Пролетта дойде, дупките в София цъфнаха...
Бисери
3,181 прегледа
Следващ →
Още вицове
Жена на програмист го праща до магазина и казва:
- Купи един салам. Ако има яйца вземи десет.
Програмистът се връща с десет салама от магазина. Жена му:
- Защо си купил десет салама!?
- Защо ли?!? Ами имаше яйца ...
Въпрос: Кое е най-лошото, което можеш да пожелаеш на микроб?
Отговор: Много здраве!
Две версии на една и съща случка:
Версията на програмиста:
Програмист разправя на приятели:
- Вчера в нощия клуб се запознах със страхотна блондинка.
Приятелите:
- И какво стана?
- След това я поканих вкъщи, пихме по едно и започнах да я галя.
- Страхотно! И след това?
- Тя ми каза: "Съблечи ме".
- Свалих и бикините, сложих я на бюрото, точно да клавиатурата...
- Стига бе... Кога си си купил компютър? Защо не си се похвалил? С какъв процесор е?
Версията на блондинката:
- Вчера в нощния клуб се запознах с един програмист.
Приятелките:
- И...
- Той ме покани в тях, пихме по питие и след това той ме погали.
- И какво последва?
- Казах му "Съблечи ме"
- Страхотно! И след това?
- Той ми свали бикините...
Приятелките:
- Ама ти и бикини ли носиш?!?!
В едно сръбско семейство си легнали мъжа и жената. Загасили лампата. Мъжът видимо порядъчно пиинал надупил на задна прашка жена си и започнал да я работи. Непрекъснато повтарял:
- Ох Лепа Брена, ох Лепа Брена.
Жена му по едно време му казала:
- Аз не съм Лепа Брена, аз съм твоя жена!
А той отговорил:
- Сус ма, я си лажем члено.
Дошъл й на Марийка мензиса за първи път и понеже незнаела какво е решила да попита майка си, но понеже майка й си имала домакинска работа и не й обърнала внимание, решила да попита баща си, той пък обаче гледал мача и не се трогнл да й обърне някакво внимание, тя се разплакала и излезнала на вън и седнала пред вратата.
В този момент минал Иванчо:
- Ооо, Марийке как е? Защо плачеш?!
- Ами ей на, виж - Марийка вдигнала полата и Иванчо се зазяпал, но след малко добавил:
- Ами Марийке, к`во да ти кажа, доколкото разбирам от медицина, май са ти отрязали пишката!
Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа единствено само от страх. - Фьодор Достоевски
