Влиза един македонски воевода в кръчмата и поръчва лута одринска ракия. Порка си той, а по едно време в кръчмата се се чува: "Ке ти го земат коньот бре ахмак!"
Скача нашият воевода, излиза пред кръчмата и гледа двама фесове се мотаят около врания му кон. Вади той чифте пищови и ги разстрелва на място.
Връща се вътре и поръчва още лута одринска ракия - препек.
Минало-неминало време и пак някой се цепи в кръчмата: "Ке ти го земат коньот бре будала!"
Излиза пак воеводата, мръсно разлютен, и гледа пак някакви чалми се въртят покрай конете. Вади патлаците и им отнася фесовете.
Влиза вътре, заръчва руйно цариградско вино и тамъъън да отпие, пак се чува същия глас и пак: "Ке ти го земат коньот бре чукундур!!!"
Воевеодата бесен-почервенял скача да заколи още някой турчин, когато кръчмарят се провиква: "Алоооооу, шахматистите на крайната маса, я по-тихо, ако обичате!"
Двама приятели докато пътували ги застигнала буря и останали да пренощуват в дома на богата вдовица.
След 9 месеца единия от тях получил писмо от адвоката на вдовицата и ужасен позвънил на другия:
- Помниш ли, че по време на похода ни пренощувахме в дома на една вдовица?...
- Помня....
- Помниш ли как ти няколко пъти ходи в нейната стая и след това се хвали колко добре си я оправил?
- Ами.... помня....
- Ти да не си използвал моето име?
- Ъъъъ... да..., защо, да не би да е родила?
- Не, но можеш да ме поздравиш! Вдовицата е умряла и ми е завещала цялото си състояние.