Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости.
Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си.
Приятелят много учуден от ситуацията пита:
— Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна?
— Не, нищо подобно. Питай я ако искаш… Гостът съответно попитал:
— Защо е цялата тази любезност?
— Ами как да кажа… – започнала тъщата – … отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно – нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно – извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана… — Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си.
— Ами аз вече имам два жълти картона…
Известен адвокат бил повикан в провинцията, за да защитава
някакъв обвиняем. Противната страна имала за защитник
местен адвокат, който започнал речта си със следните
думи:
- Господа съдии, най-напред искам да обърна вниманието върху
следното: всички знаем, че когато някой се почувства малко
неразположен, обикновено се обръща за съвет към аптекаря.
Ако види, че е по-сериозно болен, отива при домашния лекар,
с когото преди това често се е съветвал. Но когато е убеден,
че случаят е безнадежден, той вика на помощ най-известните
специалисти от столицата.