Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Летци минават годишна медицинска комисия. Влиза един летец в кабинета. съблича се, а целия му гръб в мазоли.
- Какво ви е? - пита докторът.
- На гърба ли...Аз съм в транспортната авиация. Налага се да помагаме при товаренето и разтоварването на самолета.
- Добре...годен.
Влиза друг летец, съблича се, а на задника му голям мазол.
- Какво ви е?
- Аз съм в гражданската авиация. Постоянно съм в креслото, не ставам, и затова.
- Добре...годен.
Влиза трети, военен летец изтребител, съблича се, а на гърдите му голяма синина.
- Какво ви е? - пита докторът. Не разбирам. Преди вас имаше летци от транспортната и гражданската авиация, те имаха...
Пилотът прекъсва доктора:
- Те ли са летци??! Аз съм летец!!!( и се удря с юмрук по гърдите)