Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква:
- Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си?
- Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл!
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече!
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив!
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи!
Желая ти достатъчно да получиш, за да задоволиш желанията си!
Желая ти достатъчно да загубиш, за да оцениш това което имаш!
Желая ти достатъчно "Здравей", за да ти даде сили за последното "Довиждане"!