Иванчо си спомня:
- В училище се учех лошо, и директорът непрекъснато викаше майка ми. После си пооправих успеха, и се наложи мама и директорът да си търсят друго място за срещи.
Борец отива на зъболекар с много серизен зъбобол. сяда на стола зъболекаря го преглежда и казва:
- Няма как трябва да се извади!
- Ми вади щом трябва!
Зъболекаря слага упойка и хваща зъба с клещите, а бореца се хваща здраво за облегалките на стола. Започва се едно дърпане, едно теглене... След близо едночасови мъки зъболекаря най-накрая със замах издърпва зъба и го поднася пред бореца:
- Ето най-после, ето ви зъба!
- Благодаря доктoре! Ето ви облегалките...