Чапай и Петка бягат от белите. Препускат с конете, но белите са близо. Тогава се качват на едно дърво. Белите са отдолу, а те са затаили дъх на дървото. Петка шепне:
- Не издържам, ще се изпусна!
- Трай, бе! Че и мен ще видят!
- Не издържам вече! Ще се изпусна!
- Дръж се бе!
- А поне може ли да пусна коня!
- Айше, ща ми извъртиш ли един кавал?
- У бре, ни ща, гнус ма! Ама, ако си го намажеш с мед, мож и да ти духна!
- Ха, той ако е с мед, аз сам ще си го направя, ма!