30 °C
Много късно през нощта. На вратата се звъни. Разярена жена отваря, а в ръцете си държи точилка. От другата страна на вратата стои мъжът й - съвършено пиян. Той поглежда точилката, разтваря ръце в опит да прегърне жена си и мърмори:
- Милата ми тя, ама нямаше нужда посреднощ да ми точиш баници...
Семейни
3,399 прегледа
Следващ →
Още вицове
Пожелавам ти
едно утро, в което да тръгнеш усмихната,
една ръка, на която да се облегнеш,
едно рамо, на което да стихват тревогите,
една обич, да носиш в сърцето си,
един път, да те води към хората,
една цел, да те води в живота,
за да бъдеш истински щастлива!
Един рибар си ловял риба, а на главата му - тухла. Минава една жена и го загледала.
- Каква е тая тухла на главата ти?
- Пусни ми и ще ти кажа - отговорил той.
- Абе я си ......! - казала тя и си тръгнала. След малко се върнала от любопитство.
- Кажи ми моля те, каква е тая тухла на главата ти!
- Пусни ми и ще ти кажа.
- Добре де, ще ти пусна. Отишли в горичака и свършили работата. Като се върнали рибарят казал:- От сутринта съм тук, на въдицата нищо не хванах, ама на тухлата си третата!
На чукчата му попаднали отнякъде сума пари, и к’во да ги прави - вложил ги в банка. Здрав влог, едър спестител един вид, изпращат го с уважение. На другия ден обаче чукчата пак пристига в банката.
- Тегля си парите.
- Ама как, ама защо…
Тегли и това е. Ама си ги иска и в чисто нови банкноти. Какво да го правят - клиент. Нареждат му един куп нови банкноти. Сяда в един ъгъл, брои ги, и отива пак на касата.
- Пак ги внасям.
Клиент, какво да го правят… Издават му нова книжка, изпращат го с уважение. На излизане чукчата вика:
- Утре пак ще дойда да си ги преброя.
Късно през нощта. Телефонът звъни. Сънен женски глас:
- Ало?
- Извинете, еротични услуги по телефона ли е?
- Имате грешка...
- Оооооо, греееешкаааа...
Всеки ден гледам фантастичния трилър с участието на моята жена в главната роля. Казва се "Няма какво да облека".
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
