В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг".
Учителката пита децата:
- Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти!
- Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици.
- Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи!
- Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля.
- Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава...
Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва:
- А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.
Напушила се жабата, плува си в езерото и среща бобъра:
- А, бе Жабо, какво правиш?
- Махи, Бобър, напуших се и ми е много яко.
- Е-е-е, ще може ли и аз?
- Няма проблеми, само да не забравиш, като си дръпнеш, да задържиш преди да изпуснеш.
- ОК, ще задържа. Дръпнал си бобъра и се понесъл по водата, но както си се носел, се блъснал в хипопотама.
- Гледай къде плуваш, бе! Не ме ли видя? - казал хипопотама.
- Sorry, друже, ама с жабата се напушихме и сега ми е супер яко.
- Е-е-е, дали ще може и аз да се напуша?
- Е, ми сигурно?! Ходи при жабата, тя ще ти даде.
Тръгнал хипопотама и скоро намерил жабата, но точно преди да я попита, тя го погледнала ужасено и започнала да крещи:
- Какво правиш, бе бобър!?! Изпуска! Изпускай!