30 °C
Отишъл студент на изпит по електротехника.
Пита го професора :
- Колко лампи има в залата ?
Студента ги преброил и казал :
- 20.
Професора се засмял , отворил чекмеджето и там имало още една лампа ...
... след 3 месеца на поправката
- Колко лампи има в залата ?
- 21
Професора се засмял , отворил чекмеджето и там нямало нищо.
- Лампите са 20 казал професора.
- Не 21 са - казал студента и извадил една лампа от джоба си...
Студентски
54,144 прегледа
Следващ →
Още вицове
Навръх Гергьовден министър Свинаров влязъл в църква да се помоли на Бога.
- Господи, направи така, че армията ни хем да е най-малка, хем да е най-силна, войниците хем да служат по един месец, хем всички съседи да треперят от нас - помолил се военният министър.
- Молитвата ти ще се сбъдне, чадо! - проехтял от небесата божият глас.
Свинаров излязъл от църквата и какво да види: Съветската армия била дошла.
Срещат се двама съселяни, единия висок, другия много нисък. Високия решава да се подпичкосва с малкия и вика:
- Геле, можеш ли да ми хванеш шапката без да се надигаш на пръсти?
- А ти можеш ли да ме хванеш за к*ра без да се наведеш?
На вратата звъни съседът.
- Тук ли е мъжът ти?
- Най-после излезе. Можеш да влизаш.
Вървят си заекът и лъвът из гората. Спират се в една механа. Келнерът пита:
- Какво ще желаете?
Заекът отговаря:
- Салата от эеле и моркови.
- А вашият приятел лъвът? - пита келнера.
- Ако моят приятел лъвът беше гладен, щяхме ли да стигнем и двамата до тук?
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?
Видимо, човек трябва да живее твърде дълго за да разбере, че нищо не е разбрал. Ерик Берн
