Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Студент и гаджето му са на гости у бабата на момчето. По цял ден не излизат от стаята. Бабата, разтревожена пита:
-Защо не излизате бе, баби? Не сте ли гладни?
-Бабо, храним се с плодовете на любовта.
-Ох, баба, добре правите, ама не хвърляйте обелките по двора, че се давят кокошките с тях.