30 °C
Един човек бил закъсал на пътя и стопирал. Спрял му някакъв, но поискал пари, че да го закара до града. И закъсалият му вика, бе нямам, яко го закъсах, ама е тоя бобър ти го подарявам.
– Хъм за кво ми е?
– Знаеш ли к’ви свирки прави? Няма да съжаляваш, брато. Пробвай!
Пробвал нашия, харесало му и взел стопаджията до града. Прибира се в къщи и когато жена му ужасена го попитала какво е това смърдящо животно, той само отвърнал:
– Научи го да прави мусака и може да си ходиш.
Семейни
3,462 прегледа
Следващ →
Още вицове
Cекретарка:
Цифричките на клавиатурата ми не работят!
Администратор:
Натиснете NumLock.
Секретарка:
Натиснах, не помага!
Администратор:
Чай? Кафе?
Секретарка:
Не може ли направо да се чукаме?
Администратор:
НА КЛАВИАТУРАТА КАКВО РАЗЛЯ ПИТАМ!!!
През седемдесетте години, на децата се обясняваше, че LED е малък компопент, който свети като светулка.
В днешно време, на децата се обяснява, че светулката е малък компопент, който свети като LED.
OPEL е най-екологичната кола, за 2 години пълно разлагане
Във влака - французин, англичанин, циганин и българин. Французинът си отваря куфара, пълен с най-различни видове кашкавал, реже две парченца и изхвърля всичко останало през прозореца.
Циганинът го пита:
- Какво правиш, бе? Защо изхвърляш всичката тая храна?
А французина отговаря:
- В моята страна имаме кашкавал в излишъци.
Англичанинът си взима раницата, пълна с пакетчета чай, приготвя си един и изхвърля цялата раница през прозореца. Циганинът, изненадан пак, го пита:
- Ама защо изхвърли чая, бе?...
- В моята страна има чай колкото искаш.
Българинът се пресяга, вади от торбата питка, една буца сирене, 5 кебапчета и бутилка вино. Изпива и изяжда всичко до последната троха.
Циганина:
- Какво става, в твоята страна май нищо не е в излишък, а?
Българинът хванал черньото и го метнал през прозореца...
- Скъпи, защо си взел удостоверението ни за брак и какво толкова дълго му четеш?
- Търся срок на валидност.
За успеха на един човек съдя не по това колко високо е стигнал, а по това как отскача, когато се удари в дъното. - Джордж Патън
