Разказ на ветеринар:
Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така:
- Да, ще дойда при вас след около час…
Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса...
В разговора настъпва дълга пауза.
- …Коса – това е някаква прическа!
Един професор късал всички студенти наред. Отиват на поредния изпит - пак всички скъсани, само студентката, която останала последна, излиза доволна. Всички я питат:
- Колко ти писа?
- Отличен!
- И какво, много ли те разпитва?
- Не, само един въпрос ми зададе.
- И какъв беше?
- "Госпожице, какво ще правите довечера?"