30 °C
Семейство (баща, майка и две деца) е седнало да вечеря.
Майката яде унило, видимо без удоволствие от храненето. По едно време, без да си е изяла вечерята, става и отива в спалнята. След една минута и бащата отива при нея.
Минават няколко минути, през които децата също ядат унило. На едното му писва и тръгва към спалнята. След няколко секунди се връща и започва да яде не с ентусиазъм, ами направо с настървение.
- Защо така изведнъж се разяде? - пита го другото дете
- Защото видях тате какво прави с тези, дето не си изяждат яденето!
Семейни
3,223 прегледа
Следващ →
Още вицове
Двама приятели си говорели, единият попитал другия:
- Ти чукаш ли жена си в задния двор?
А другия отговорил:
- Не ние живеем в апартамент!
Изпит! Студент тегли билет, поглежда го и веднага пита Професора:
- Извинете, мога ли да пробвам късмета си още вендъж?
- Пробвайте Колега!
Студентът тегли нов билет, но физиономията му отново е кисела и професорът го подканва да изтегли още веднъж...
На Третия път Професорът казва:
- Добре Колега... Ще ви пиша 3. Щом нещо търсите, значи нещо знаете...
- Как може да промениш мнението на една блондинка?
- Духни й в ухото или й поръчай още една бира!
- Ало, такси! Свободен ли сте?
- Не, госпожо, женен съм.
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Да заминеш - ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят. -Фредерик Бегбеде
