Пуякът разговарял с бика. "Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво" - въздишал той - "но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила". "Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми" - предложил бикът - "те са силно енергийни и хранителни". Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.
Поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Вървят една голяма бяла мечка и едно малко бяло меченце. По едно време меченцето попитало:
- Мамо, ама ние наистина ли сме бели мечки?
- Да, сине, ние сме големи, истински полярни бели мечки.
Повървели още няколко метра и малкото пак пита:
- Мамо, ама и татко ли е бил голяма полярна истинска бяла мечка?
- Да, моето момче. Баща ти беше един огромен бял мечок.
Пак вървят, вървят и малкото по едно време пак пита:
- Мамо, сигурна ли си, да не сме някакъв друг чешит мечки, не бели.
- Абе бели мечки сме бе, сине. Ама ти защо толкова се интересуваш?
- Мамо, студено ми е ма, мамо.