Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата:
- Защо си толкова отслабнала и болна?
- Не питай... Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това - да си толкова добре?
- Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение.
След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха:
- Какво става сестрице, нали ти дадох съвет?
- Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах.
- И какво?
- Ами как какво - сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Студент е на изпит по логика. Професорът го извиква и го пита:
- На самолет има 500 тухли. Ако падне една, колко остават?
Студентът:
- 499.
Професорът:
- Вярно! А с колко стъпки ще вкараш слон в хладилник?
Студентът:
- С три - отваряш хладилника, пъхаш слона, затваряш хладилника.
Професорът:
- Вярно! А с колко стъпки ще вкараш жираф в хладилник?
Студентът:
- С четири - отваряш хладилника, вадиш слона, пъхаш жирафа, затваряш хладилника.
Професорът:
- Вярно! На рождения ден на лъва са отишли всички. Кой не е?
Студентът:
- Жирафът. Той още е в хладилника.
Професорът:
- Вярно! Баба иска да прекоси блато с крокодили. Там има ли крокодили?
Студентът:
- Не, защото всички са на рождения ден на лъва.
Професорът
- Вярно! Бабата тръгва да прекосява езерото, но умира от какво?
Студентът:
- Ами потънала е.
Професорът:
- Не позна! Помниш тухлата от първи въпрос?