Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Седят двама старци в кварталната градинка и единия се оплаква на другия:
- Ех, какъв шоколад имаше едно време... Хапнеш едно парче и после чукаш цяла нощ. А сега и две кутии бонбони да изядеш, все тая... Развалиха го тоя шоколад.