Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Една дама отишла да навести болната си майка. Обезпокоена, тя звъни на прислужницата си:
- Надявам се, че мъжът ми не се е възползвал от отсъствието ми, за да не нощува вкъщи?
- Не, не, госпожо - отговаря момичето - мога да ви се закълна в това. Впрочем след тази корида, която устрои в моята стая, не знам откъде ще намери сили да се занимава с любов и навън.