Госпожата на Иванчо влиза в класната стая и вижда на дъската нарисуван един член. Пита:
- Ученици, кой го нарисува?
След повтаряне на въпроса няколко пъти Иванчо си признал.
- Иванчо, след часовете при мен в кабинета.
Влиза Иванчо в кабинета, а отвън съучениците очакват да видят какво ще се случи. Минават пет, есет, петнадесет минути. На двадесетата минута Иванчо излиза целия разрошен, измачкан.
Съучениците му го питат:
- Какво стана?
- Аз казвах ли ви, че винаги има нужда от малко реклама..
В живота на всеки човек има радост и тъга, болка и щастие, нали? Затова и той е труден... затова боли, затова се борим, затова вървим... Нагоре, надолу, напред, назад... Но все по път, който избираме сами... Сами, защото сме сводобни да избираме... Да чувстваме!