Един дядо си спомня добрите стари времена:
- Като бях момченце, мама ме пращаше до магазина само с един лев, и аз се връщах с 4 килограма картофи, два хляба, едно мляко, 10 яйца и опаковка чай. А сега това вече е невъзможно - прекалено много камери за наблюдение има.
Тя каза:
- Нямаш хубаво тяло.
Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта. Тя каза:
- Не си достатъчно мъжествен.
Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост. Тя каза:
- Глупав си.
Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга. Тя каза:
- Не можеш да ме издържаш.
Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход. Тя каза:
- Ти си канцеларска мишка.
Той започна да се заниамва с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване. Тя каза:
- Алчен си.
Той й купи къща в "Бояна" и "Порше". Тя каза:
- Безнесът направи от теб дяволски бездушен човек.
Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора. Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал, в стари дънки, отслабнал и гладен. Тя каза:
- Кво се чудиш? Не те обичам и това е...