Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
— … последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
— Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… — … а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Стандартна ситуация - съпруг се връща от командировка, съпругата е с любовник. Любовникът е на терасата. Мисли:
“Какво да правя - да бях мушица, да не се забелязвам??”
Глас свише: Дръпни си х** и ще станеш.
Така и направил младия любовник. И наистина се првърнал в мушица. Не му стига обаче и си казва: “Ех, сега да можех и да излетя оттук!”
Отново гласът свише: “Дръпни си *** още веднъж и ще излетиш!”
Така и станало - излетял от терасата и кацнал на тротоара. И пак мисли:
“Сега ако можех да се превърна отново в човек..”
Дръпнал ГО!
Гласът свише мълчи!
Дръпнал отново!
Гласът отново мълчи!
Дърпа!
Мълчание!
Дърпа по-настървено!
И тук гласът проговорил:
- Млади човече, не стига че спите по време на моята лекция, ами и онанирате…