30 °C
Яко напушен наркоман се движи с кола по пътя. На едно място красива девойка му маха, да я вземе на стоп. Наркоманът набива спирачки, красавицата влиза в колата, сяда на задната седалка и казва:
- Ще ме закараш ли до гарата, ще изпусна влака, моля те!
Наркоманът:
- Немаш проблеми, маце, тръгваме!
След половин час, девойката ядосано пита:
- Ама ние вече минахме оттук... И въобще ти се въртиш в кръг...
Наркоманът стреснато се обръща и тихичко пита:
- Кой говори...
Разни
2,078 прегледа
Следващ →
Още вицове
Седят трима англичани в бара. Изведнъж виждат един ирландец. Единият англичанин казва:
- Ей сега така ще го ядосам, че ще побеснее!
Отива при него и му казва:
- Знаеш ли, вашият свети Патрик е бил обратен!
- Така ли... Не знаех!
Англичанинът се връща учуден:
- Този ирландец не е като другите!
Вторият англичанин:
- Аз ще се справя по-добре.
Отива при ирландеца и му казва:
- Вашият свети Патрик е бил травестит!
- Сериозно! Голяма работа!
И вторият англичанин се връща разочарован.
Третият:
- Сега е мой ред.
Отива при ирландеца и му казва:
- Ей, вашият свети Патрик е бил англичанин!
Ираландецът се сепва:
- А, ето за какво намекваха твоите приятели!
Загубили се в пустинята французин, американец и българин.
Нямали ни вода, ни храна и само им се привиждали разни неща.
Но нещо заблестяло в очите им и когато стигнали там - една каса с ракия се подавала от пясъците.
И без друго били обречени и решили да се напият до смърт. Пили, пили, изпили половината каса и когато отворили поредната бутилка от нея изкочил духът и им казал да си изберат по едно желание.
- Да съм в Париж - рекъл французинът и мигом изчезнал.
- Да съм в Ню Йорк - и американецът изчезнал.
Българинът погледнал касата и рекъл:
- Я ги върни да си допием пиенето.
1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат:
- Чакай бе, как го хвърли чак там?
- Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
При вида на запотено стъкло във всеки човек се събужда велик художник.
Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб.
- По-любов! - отговорил му женски глас.
Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст.
С плътен и респективен глас пак пита:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти да мълчиш , не питам теб.
- По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас.
С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти да мълчиш , не питам теб.
- Че кой питаш.То тук друг няма.
Радостта е мрежа, с която може да ловите души. - Майка Тереза
