В килията затворник разказва на съкафезника:
- Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах във вилата. А в коридора настъпих опашката на котката…
На фронта. Моше лежи смъртно ранен.
- Моля те Исак, застреляй ме, не ме оставяй в ръцете на врага!
- Недей така бе Моше, не бива.
- Моля те бе, Исак!
- Нямам патрони, нали преди малко свършиха
- Я виж! Тука ми останал един! Хайде, ще ти го продам