Разказ на ветеринар:
Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така:
- Да, ще дойда при вас след около час…
Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса...
В разговора настъпва дълга пауза.
- …Коса – това е някаква прическа!
Звъни телефона. Мъжът отговоря.
- Ало?...Да, мамо!..Да, пак се скарахме!...Помня, че ми каза, че е кучка и да не се женя за нея!...Да, права беше както винаги!..Разбира се, че съжалявам че не те послушах!...Опитах, но нищо не се получава!..Искаш ли да поговориш с нея!? Момент...Целувам те!
След това се провиква към жена си:
- Скъпа, ела на телефона, моля! Майка ти те търси!