На 04. 06. 2009 година почина поетът, драматургът, преводачът Емил Симеонов, съобщиха от Съюза на българските писатели.

Емил Симеонов е роден на 13 юли 1945 г. в София. Завършва българска и турска филология в СУ " Св. Климент Охридски". За дебютната си стихосбирка "На сто разумни крачки" печели "Южна пролет" в Хасково през 1977 г. Дълги години работи като редактор във вестник "Литературен фронт" – орган на Съюза на българските писатели. Автор на книгите: "На сто разумни крачки" /1976/, "Сега и тук" /1982/, "Таблетка за сън" /1985/, "Зъл и нежен" /1986/, "Домашни стихотворения" /1990/, "Честита есен" /1993/, "13 диптиха" /1998/, "Имах да ви казвам" /2000/, "Накриво писан" /2006/, "Дъжд към края на декември" /2007/. Пиесите му „Лейка в куфар", „Всичко ли е за продан" по Бен Джонсън, „Лабиринт зад кулисите" по Молиер, „Приключенията на добрите намерения" по „Буратино" на Карло Колоди са играни в София и Ловеч под режисурата на Вельо Горанов. Превеждаше от английски, турски, френски. Член на СБП.

Поклон пред светлата му памет!

Емил Симеонов бе искрен приятел на Хасково и присъстваше на почти всички издания на "Южна пролет". Ето едно от стихотворенията му, четено и в КДК-Хасково.


Крила и копита


На хасковската

и моята „Южна пролет"


Колко години, колко години –

съвсем като влюбени –

изкачваме стълбата серпентинена

нагоре към клуба...


Стари приятели. Нови приятели.

Пълни със спомени маси.

Покрай разтухата и покрай славата –

необуздани пегаси.


Гордо надбягват се. Но и прегръщат се

като нагоре излитнат.

Бяхме ли млади? Бяхме ли същите?

Дори не смея да питам...


И затова когато заслизате

надолу по стъпалата,

да ви болят само копитата.

А не крилата.