За Франсоаз Саган французите казват, че пушела цигарата от двете страни. Световноизвестната френска писателка живее ярко и необуздано - написва книги, които днес са шедьоври, купува домове, скъпи автомобили и яхти, проиграва в казината огромни суми, обожава хазарта и високите скорости. Но така и никой не разбира защо нейните произведения са пронизани с тъга.

Тя е авторка на близо 50 романа, разкази, есета, пиеси, сред които "След месец, след година", "Обичате ли Брамс?", "Малко слънце в студената вода", "Един неясен профил", "Покорното куче", "С най-хубав спомен"...и естествено "Добър ден, тъга".


Франсоаз Куарез е родена в Южна Франция на 21 юни 1935 г. Получава традиционно образование в католически колеж, а след завършването му постъпва във филологическия факултет на Сорбоната, където не се задържа дълго. Вместо това цяло лято се отдава на писане и през есента се появява романът й "Добър ден, тъга"(1954г).

Младото момиче само го отнася на известния парижки издател Рене Жюйар. В последния момент Франсоаз го подписва с псевдоним, който заимства от героиня на Марсел Пруст - принцеса Босон дьо Саган.Когато издателят се среща с 18 годишната Саган,той я заподозира в плагиатство.Според него романът, пронизан от страст и еротика, не може да бъде написан от тази млада особа.


"Добър ден, тъга" претърпява небивал успех. Той се превръща в символ на бунта срещу буржоазния конформизъм на 50-те. Романът е съпътстван от скандал, "Скандал, който отначало не разбирах и който днес приписвам на две нелепи причини. Беше недопустимо едно седемнадесет или осемнадесетгодишно момиче да се люби с момче на същата възраст, без да е влюбено в него и без да е наказано за това", споделя самата авторка.


Младата писателка е обявена за пророк, преследвана е от фенове, списания, папараци. 19-годишната французойка получава нечуван за онези времена хонорар - 100 млн. франка (около $100 000), който изключително бързо похарчва за дизайнерски дрехи, почивки в модни курорти, вечери в елитни ресторанти на Париж. Става редовна посетителка на казината.

Когато се разделя с първата си любов,за да преодолее разочарованието, Саган си купува спортен "Ягуар", с който лети из Париж.След една пиянска вечер 22-годишната писателка катастрофира и е откарана в болницата в клинична смърт.

След дългите и чести посещения на френския издател Ги Шелер в болницата,той й предлага брак и тя приема. По това време почитателите й с нетърпение очакват следващия й роман, Саган обаче губи вдъхновение,започва да се напива всяка вечер, взема наркотици, към които се пристрастява след катастрофата. В този критичен момент мъжът й идва на помощ с ценни съвети и скоро се появява "Самотна усмивка". Критиците обявяват книгата за шедьовър, в него има дълбочина и мъдрост, които липсват в първия й роман. Издателите наричат Франсоаз Саган "тиражно чудовище", а търсенето на книгите й надминава предлагането.


В същото време семейният й живот се разпада. Отегчена от ежедневието и тривиалността в отношенията им тя напуска съпруга си без обясения.Вторият й брак също приключва бързо, отново заради задушаващата я скука. Тя се отдава на бохемски живот и апартаментът й се превръща в най-известния литературен салон на Париж, започва отново да пие и да залага на рулетка.


През 2004 година Франсоаз Саган почива на 69-годишна възраст в болница в Нормандия след проблеми с дихателната система.

Франция тъжи след нейната смърт.Рядко някой писател е провокирал толкова антипатия в началото на своя път и толкова съпричастие във втората половина на живота си. Саган казва в интервю: "Не си представям, че някой ще се сеща за мен". Но тя остава в литературния пантеон като "незабравима"бунтарка и жена извън каноните.

Д.А.